Боли щом слънцето изгрява, и споменът за тебе оживява. Боли когато дишам и тежи ми... И боли... Нали заедно вървяхме, толкова мечтахме, през ада всеки ден вървяхме, с кавги и раздори, че някой ти говори... За други хора ти живя, позволи да ти отнемат любовта.
Когато си премръзнала от грижи кажи му да те срещне на вратата ръцете да ти стопли и нозетесъс ризата си нека те прегърне догоре да напълни чаша с вино умората да пресуши със устни...Кажи му сутрин да те гледа докато спиш ухаеща на лято когато се събудиш да не спира да ти повтаря колко си красива... Да ти напише стих... ако не може - кажи му аз ще го напиша.
