VBOX7

Галено е наричан "сините" или "лавината". Той е единственият клуб, останал неизменна част от елита на футбола в страната от създаването му. Има положителен баланс срещу всички съществуващи до момента отбори. "Левски" е номер едно в родината си по общ брой спечелени трофеи - 26 титли, 26 купи, 3 суперкупи. "Сините" държат и още куп индивидуални рекорди. Един от тях - 6 гола в един мач от евротурнирите на Киро Миланов, е ненадминат и до днес.





Идеята за създаването на "Левски" датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България - Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство. Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. Все пак на 24 май 1914 г. мечтата е осъществена. Затова и тази дата се смята и до днес за рождена на ПФК "Левски", въпреки че на едно от най-старите му знамена стои другата година - 1911. Учредителното събрание се състои в местността Могилката в центъра на столицата София. Там днес има паметник, който напомня за бележитото събитие. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива "Левски" се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно "сините" се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. - и със знаме. Дебютният мач е през лятото на 1914 г. - 0:1 срещу резервите на ФК 13. Данните за срещите по това време са оскъдни и информация за тях се черпи предимно от дневника, който водят ръководителите на отбора. Година по-късно там фигурира първият мач със "Славия" - 0:1. Той бележи началото на съперничеството между двата тима, което днес е известно като най-старото столично дерби. Днес то обаче остава в сянка на това с ЦСКА. Битката между "сините" и "армейския" клуб е оценена в цял свят като една от най-свирепите и непримиримите. "Левски" може да се похвали с разгроми - 7:1, 7:2, 6:3, 5:0 и 5:2 над вечния си съперник.





През 1921 г. започва славата на "Левски" по футболните терени. Тогава стартира първенството на София, което "сините" печелят редовно, а по-късно и това на България. Титлата обаче дълго време убягва на "сините". Нещата се променят през сезон 1932/1933 г., когато "Левски" става шампион за първи път. Ще последват още 25 триумфа. През 2006 г. "сините" стават първият български клуб, влязъл в групите на най-комерсиалния и известен футболен турнир в света - Шампионската лига. Година по-рано отборът записва невероятните за български отбор 14 мача поред в евротурнирите, когато достига 1/4 финал за Купата на УЕФА срещу "Шалке 04". В Европа "сините" могат да се похвалят още с отстраняването на "Аякс", "Щутгарт" на два пъти, "Рейнджърс", "Боависта", "Динамо" (Киев), "Олимпиакос", победата с 5:4 над "Барселона" с Йохан Кройф, над "Марсилия". През декември 2009 г. "Левски" става първият български отбор, завърнал се с победа от Италия - 1:0 над "Лацио" в двубой от груповата фаза на Лига Европа.





В годините на Втората световна война - през 1942 г., "Левски" взема и първия си дубъл, шампионска титла и купа на страната, от общо 13. През 1984 г. отборът печели безпрецедентен дотогава требъл - шампионската титла, Купата на България и тази на Съветската армия. "Левски" обаче невинаги е участвал в турнирите под оригиналното си име. По образец от СССР през 1949 г. той е преименуван на "Динамо", но през 1957 г. връща истинското си име. Дванайсет години по-късно към него е прибавено това на "Спартак" след обединение между двата клуба. През 1985 г. по решение на властите клубът е прекръстен на "Витоша" след скандален мач с ЦСКА за купата и е известен с това име до 1989 г. Две години по-късно "Левски" връща истинското си име, което с гордост брани и до днес.



Футболистите на "Левски" играят основна роля и в националния отбор, чиято първа поява на международната сцена е на Олимпиадата в Париж през 1924 г. По-късно те ще бъдат сред героите, донесли първия голям успех на България - Балканската купа от 1932 г. и дебюта на световните първенства през 1962 година. Играч на "Левски" - Никола Мутафчиев, вкарва и първия гол за националния отбор, през 1924 г. срещу Турция.

И ако днешните тийнейджъри идолизират Георги Иванов - Гонзо, Митко Иванков, Елин Топузаков, Христо Йовов, то техните дядовци все още живеят с времето на Георги Аспарухов - Гунди, Христо Илиев - Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов. Още по-възрастните непременно ще споменат с почит Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков - Жук, Любомир Алдев, Димитър Дойчинов, Божин Ласков, Ради Мазников.

Последните са неотменна част от славния отбор от 40-те години, който буквално мачка конкуренцията. После идва генерацията на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов, властвала победоносно през 60-те години, за да бъде достойно заменена през 70-те от тази на Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Павлов - Фифи, Стефан Аладжов, Кирил Миланов, Тодор Барзов. Идва и ред на незабравимия отбор начело с Васил Методиев, в който през средата на 80-те блестяха Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Спасов, Ники Илиев, Руси Гочев. Следващият период бе не по-малко вълнуващ - с лидер Сираков и изпълнители от ранга на Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков. Въпросното поколение остави също така ярка следа на световния шампионат в САЩ през 1994 г., когато България завоюва бронзовите медали.