vanianik

Ако някога тръгна нанякъде
и пътят е еднопосочен,
ще легне сянката ми на прага
и няма начин да я прескочиш...

Ще откупуваш много бавно,
мъчително свободата си.
Несподеленият вкус на хляба
ще ти
горчи в устата...

Много нощи празните стаи
ще те наказват с мълчание,
а сънят ти ще ме извайва
съвършена и тъй желана...

После утрото ще те блъсва -
отрезвяващо и жестоко -
в този дом, пълен с отсъствието ми
от стълбището до покрива...

Инфо