vanianik

Ако някога тръгна нанякъде
и пътят е еднопосочен,
ще легне сянката ми на прага
и няма начин да я прескочиш...

Ще откупуваш много бавно,
мъчително свободата си.
Несподеленият вкус на хляба
ще ти
горчи в устата...

Много нощи празните стаи
ще те наказват с мълчание,
а сънят ти ще ме извайва
съвършена и тъй желана...

После утрото ще те блъсва -
отрезвяващо и жестоко -
в този дом, пълен с отсъствието ми
от стълбището до покрива...

Инфо
Клип Коментар

ние себе си не познаваме,какво остана за друг човек

опитваме се да бягаме от любовта,но тя е по-силна от нас и добре,че е така

всеки има по една стара любов,скътана някъде,от която помни самото хубавото,по един телефон,на който винаги може да позвъни,когато му е безумно самотно и само една думичка да каже-ела,е достатъчно

но песента е много чувствена,все пак, а и този глас е неповторим

много искрено,превода е разкош,браво Павел

разтърсващо,колко млади хора погуби войната-невинни,като птички божии,като жерави

пали кръвта,страшна песен

притчата ни учи на толерантност,на търпимост и скромност

наистина приказка,философска

но сърцето бие и когато е разбито

публиката запя преди нея дори,дай боже всекиму такава публика...

благодаря,Катюш,от теб винаги хубави изненади получавам! {p}

много ме радва,открих я благодарение на лабруха,благодаря

има много приятен глас

чак ми се пританцува и на мен

гнусни са

а когато човек е отровен,кво да го правим

лятото си отиде

браво,катюша!Поздравявам те за прехода,аз съм пасивен турист-само гледам клипове

колко са млади,така се разбира колко е стара песента,но ще се слуша винаги