"...Босонога нестинарка в танца полетя
и от ветрове застинали с вихъра се сля.
Звездното небе разтвори пурпурно сияние
и с камбанен звън запя нощното мълчание."
Много силно!Благодаря!Чест Светъл празник Св. Константин и Елена!!
Ти си мила, моето вълшебство ! Ти си почувстваната и останалата, не нарисуваната обич ! Ти си това, което остава върху магията на снега, ти си това, което остава след "всеки сняг нетраен" Нуждая се от теб, мила, върни се при мен, ти си моето щастие !
нямам къде да отида... освен да търся теб... да стигна и открия теб, прекрасна... само твой оставам... дочакай последното утро... дочакай последния ден... както аз ги чакам, за да бъда завинаги твой... вървя бавно към теб, приближавам, виждам теб ...
макар и бавно, идвам, моя желана, тук жената с твоето име е болка и рана... тук всеки спомен е изгаряща жарава за странното сърце на странната сянка... прости, че не бях до теб тогава, моя мила и мечтана, бавно приближавам теб, не ревнувай от живота
и умирайки и изчезвайки, няма да има страх... защото ще дойда при теб, моя щастлива и мечтана, моя загубена, но незабравена, моя търсена и намерена, оставам твой, красива моя, нали такъв ме искаше, оставам твой, защото искам... приближавам теб, мила
един за друг, един до друг... завинаги... остави ме сам, но търся теб, вървя към теб, бавно, мила, със стъпките на уморен и остарял, но в очите си пазя блясъка на срещата с твоите очи... и вълшебството на твоите чувства...
... и безсилна ще е границата за чувствата... и ще побегне, уплашено и прогонено злото от обичта, от близостта, от топлината, мрака и студенината ще са безсилни пред силата и вълшебството на желанието и спомена на двама... да са заедно, един с друг,
ще погълне последните искри на светлината... и тишината ще се възцари като висша хармония на звуците, където няма нужда да бият сърцата... където обичащите се са заедно и се докосват, без студените им ръце да се държат, те пак са заедно... по-близки
ти ще ме срещнеш на края на пътя, до тогава ще го вървя и ще те чакам... ти ще ме пазиш и помниш в сърцето си завинаги... зная, за това съм твой, скъпа... за това ще се срещнем, там, накрая... където кристалния въздух изчезва в мъглата, където мрака
ще дойде последния ден... ще удари последния час... ще настъпи последния залез... ще замълчи последния звук... ще утихне последния повей на вятъра... ще изгрее последната луна, и последните облаци ще скрият последния блясък на последните звезди... ти
само там се връщаш... и сянка не съм без теб, ако бях, щях да те срещна... и спомен не съм, щеше някой да ме помни... само искам да те срещна... пак... и да не те пусна никога... сама, без мен... и да не се отделя от тебе никога... и да сме заедно...
чаках да се върнеш... да станеш пак... и да дам кръвта си на теб... за да срещна хубавия поглед... да се опивам от гласа ти... да те усетя, макар и като студено докосване... да съм до теб, макар и призрачна и бездихана... а теб те няма. само съня ...
