vanqnikolova

Слушам главно Рок и Метъл, но и всички други стилове. (Чалга-само на събирания и купони).
Колекцийте ми съдържат любими мой анимета. (riceball)Ако имате някакви въпроси може да ми пишете на лично или ми задайте въпрос на този адрес http://ask.fm/VanyaNikolova704
/> :) :) .......Обичам слънцето, живо, топло и усмихнато. Обичам лятото, свободно и безгрижно.Обичам и студа, и вятъра обичам, свободен, силен, развяващ косите ми, минаващ между пръстите ми,препускащ през бурята. Обичам и облаците, невероятни, причудливи, пухкави и красиви.Обичам и дъжда,студен или топъл, нежен и мокър. Обичам, когато вали, а аз съм на сухо и сигурно място. Обичам и да тичам боса през дъждовните локви и малките капчици на мокрят краката ми.Обичам деня, обичам да лудувам, да бъда дете, да скитам, да търся и да намирам. Обичам и вечерта, носеща спокойствие и лека тъга по отминалия чуден ден........ Обичам нощта, обичам да е хладно и да дишам леко, да си лежа и да си мечтая,и да е тъмно обичам, да е скрито всичко и всеки да е себе си дори само за няколко часа. Обичам и да се събудя рано сутринта, разбирайки, че всички още спят, така че да се порадвам на тишината.Обичам да е тихо, толкова тихо, че сякаш нещата около мен могат да ми говорят, а аз да ги чуя, да е толкова тихо, че сякаш времето е спряло и аз съм се пренесла някъде другаде,някъде далеч, някъде на някое чудно друго място.Обичам и да говоря, ама колко много обичам да говоря, нямам равна в думите. Обичам и да си мълча, само когато нямам какво да кажа естествено. Обичам да обичам, силно, лудо, по детски чисто, наивно дори.......Обичам да рисувам, макар вече да го правя все по-рядко, обичам да показвам на хората как го виждам аз самата, по моя си начин, по различния начин. Обичам и просто да си драскам моите си неща, когато ми е скучно. Обичам и музиката, о да, особено музиката, нежна, бавна, тъжна и чувствена или бърза, динамична и пълна с енергия, всеки път различна.Обичам и чуждите истории, такива реални, вълнуващи и пълни с сладко-горчивия привкус на живота. И все пак обичам оптимистите, макар самата аз да съм реалист, тези, които се смеят на малкото си нещастие и го превръщат в искряща усмивка.Не обичам изненади, но пък обичам да изненадвам, да предизвиквам изумление и наслада....... А да обичам и усмивките, няма по-хубави от усмихнатите хора, толкова жизнени и бодри, и весели. Обичам и прегръдките, защото даряват топлина, вяра и поне мъничко надежда. Но обичам и когато хората плачат, защото пак са все толкова истински красиви, макар и тъжни. Обичам сълзите им, защото са израз на всичко, което може да докосне човек. Обичам очите на хората, те казват толкова много и скриват още повече.Обичам и да мечтая, правя го постоянно, обичам да съм си в мой свят, обичам да планирам какво искам, как го искам и т.н. Обичам мечтите, те придават цвят на сивото ми ежедневие. Обичам и малките деца, такива сладки, беззащитни, наивни и толкова истински, толкова обичани и даряващи толкова любов.Точно такава, каквато я чувствам вътре в мен. Обичам да си мисля, да знам какво се таи вътре в малката ми главица, обичам да пиша.Обичам да обичам... като малко дете...♥ ♥ ♥


" Животът е такъв, какъвто го направиш. Независимо от всичко, понякога ще бъркаш, това е универсална истина. Но хубавото е, че ти решаваш как ще сбъркаш. Момичетата ще ти бъдат приятелки – или поне ще се преструват на такива. Но помни, някои ще идват, други ще си отиват. Тези, които остават с теб въпреки всичко, това са истинските ти приятели. Не се отказвай от тях. Също помни, сестрите правят най-добрите приятели на света. Колкото до любовниците, те ще идват и ще си отиват също. И скъпа, мразя да го казвам, но повечето от тях – даже по-скоро всеки един от тях, ще разбива сърцето ти, но ти не можеш да се предаваш, защото ако се предадеш, никога няма да намериш своята сродна душа. Никога няма да намериш тази половинка, която те прави цяла и това се отнася за всичко. Само защото си се провалила веднъж, не означава, че ще се проваляш във всичко. Продължавай да опитваш, дръж се, и винаги, винаги, винаги вярвай в себе си, защото ако ти не вярваш, тогава кой би? Затова дръж главата си изправена, вдигни брадичката и най- важното, продължавай да се усмихваш, защото животът е нещо красиво и има толкова много причини да се усмихваш. "



......Любовта е тъжна..Тъжна най-вече,когато повторно започнем да обичаме...Тъжна когато повтаряме без вяра думите,който сме произнасяли с усмивка...Тъжна когато плачем със сълзи с който вече сме плакали...Ти знаеш ли какво е да обичаш...!!Знаеш ли какво е истинска любов..??Знаеш ли какво е да почиташ някого,тъй както почиташ Бог...??Знаеш ли какво е да се молиш за щастие на този човек...Да дадеш всичко за него,а той да ти обърне гръб..??Ти знаеш ли какво е да обичаш някого,повече от собствения си живот...??Да е в мислите ти постоянно и да не можеш да заспиш заради това...Да те боли силно,но пак да вярваш в любовта..Искам да съм капка от кръвта ти....да мина през вените ти...да бродя из цялото ти тяло...да стигна до сърцето ти...за да остана там завинаги.Дано всеки човек да има възможността да обича и да бъде обичан..


Не изоставяй старите приятели, никога няма да намериш някой, който да ги замени. Дружбата е като виното – колкото е по-стара, толкова е по-добра.



Бъди естествен ! Бъди себе си ! Бъди луд и накарай всички да ти завиждат . Живеем един живот и не трябва да позволяваме на някой да го скапе .Нагоре главата , не играй по правилата ... Искай за да получиш , гради , за да имаш и греши , за да се учиш ! Да не ти пука , какво говорят за теб....!!!


Понякога ми се иска пак да съм дете, защото издраните колена по-лесно се лекуват от разбитото сърце.


"На никой не му пука дали танцуваш добре. Просто ставай и танцувай! Великите танцьори са велики, не заради тяхната техника, велики са заради страстта, с която танцуват."



"Обичам да си представям, че светът е една огромна машина. Машините, нали знаеш, нямат излишни части, каквито са им нужни. Та затова си мисля, че ако целият свят е огромна машина, трябва да има някаква причина, за да съм тук. А това означава, че ти също си тук по някаква причина."



Не знам какво се случва с мен и сърцето ми, но сега просто не мога да обичам. Страхувам се, не искам това...просто не искам да съм да стана напълно твое копие, не искам да ранявам хората, които ми дават сърцето си, надявайки се, че ще го опазя, не искам...но не знам как да го спра...безразличието и студенината към всичко, не знам просто как да ги залича.


Хората говорят много ... понякога прекалено. Понякога мълчанието значи повече от думите, а действията дори още повече. И все пак ... хората говорят, нали? А другите ги слушат и някои от тях вярват .. но колко пъти си чувала от някой, че обича дъжда, а после е отварял чадър?


Анимето се води за детски филм,така ли? Да бе,да!
Анимето е игрален филм под формата на сериал, включващ драма, фантастика, комедия, романтика. Единствената разлика между игралните сериали и анимето е, че анимето е нарисувано... Ако подкрепяш тази теза, може да копнеш това в профилчето си
Инфо