VBOX7

НА МИГА!
ЩЕ ЗАПАЛЯ ОГЪН ОТ СТРАСТТА!
ЩЕ СЕ ЧУСТВАШ КАТО В СИНИ НЕБЕСА!
А СУТРИНТА,КОГАТО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЕЕ,
ДОКАТО СПИШ И НА ЛИЦЕТО ТИ УСМИВКА ГРЕЕ,
ЩЕ СИ ТРЪГНА ПАК ТЪЙ ТИХИЧКО,БЕЗ ШУМ,
ОСТАВИЛ КРАСИВ СПОМЕН В ТВОЯТ УМ!
........................................
Сънувах те.Ти идваше при мен.
Вървеше през мъгла и ме извика.
А думите ти изпищяха в плен
на бурята.И всичко пак притихна.

Ръцете ми изгарящи те търсеха
с надежда да прогонят сивотата,
а криви сенки ги подлъгваха.
На думите блестеше голотата.

Страхът от някъде се изкикоти тихо
и ужасът ме сграбчи за косата.
Къде си?Отново ли извика?
или е поредната гротеска на мъглата?

Със затворени очи и мокри пръсти
опипах нищото...И те намерих.
Ти беше там при слънцето.
И с теб ми се усмихна топлината.

Сънувам те.Не казвай нищо.
Със ласкавия шепот на водата
прати усмивката си да ме вземе.
Целувай ме и прогони мъглата...