vespet007

Твърде често не осъзнаваме какво имаме, докато не го изгубим .Твърде често признаваме грешките си, когатo вече е прекалено късно .Понякогa изглежда, че нараняваме хората, които са най-близко до сърцето ни и позволяваме на глупави неща да провалят живота
ни...Твърде често позволяваме на маловажни неща да завладеят мислите ни...И обикновено след това твърде късно осъзнаваме какво ни е заслепило .ЗАТОВА ВИНАГИ СЕ СТАРАЙ ДА КАЗВАШ НА ХОРАТА КОЛКО МНОГО ОЗНАЧАВАТ ЗА ТЕБ...,,,,,,,,,,,,,,,,,Обичайн ият ни подход към любовта е доста егоцентричен. Ние даваме любов, за да получим любов, страдаме, когато ни липсва любов, поставяме условия за формата, която трябва да приема любовта. Лечението изисква от нас да преодолеем тези условия и ограничения, егоистичните си нужди, да събудим сърцето си – безстрашието, опрощението, милостта, състраданието и безусловната любов. Да обичаш безусловно означава да не таиш стари скърби, да не даваш на страха никаква власт; означава да приемеш всяка слабост или безчувственост, която причинява болка и да я замениш с любов. „Лечението се случва в настоящето не в миналото. Нас не ни задържа любовта, която не сме получили в миналото, а любовта, която не даваме в настоящето,”
Инфо