VBOX7

/> " Жената, приятелю, е китара. Където и да я докоснеш все звъни.Тя е направена просто за любов. Да докосваш струните й не е достатъчно, трябва да го правиш с чувство. Колкото повече чувство вкараш в нея, толкова по-добре звучи. Направиш ли това, тя се влюбва в ръцете ти, а ти в гласа й. И запомни от мен едно. Опитните китаристи са такива, не защото са сменяли множество китари, а защото са свирили дълго време на една, но с много чувство. Защото са опитали от всичко с нея. И да знаеш, че не всичко е ноти, иска се и сърце. Китарата не иска толкова учебник, колкото страст и силни ръце. "
~`~~~```~~~~~~~~~~~~~~~~`~~~~~~~~~~~~~~~

"И когато един ден реша да си тръгна, няма да ми липсва смехът ти, нито твоят глас, нито погледът. Няма да ми липсваш ти. Ще си липсвам аз - такава, каквато ме правеше ти."

" - A ти? - попитa тя нa свой ред ..
- Спомняше ли си понякогa зa нaс?
- Не беше нужно дa си спомням .. Aз никогa, нищо не съм зaбрaвял .." ..
Никълъс Спaркс "Тетрaдкaтa"

Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам.
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.
Косите ѝ са в шепите му, виж! -
по пръстите му още се преплитат.
С остатъците ли ще се тешиш?
(Защо, сърце, и малкото ти стига?)
Обгръща те със нейния парфюм.
Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум.
На думи - любовта ти само пречи...
Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море.
Едва ли нещо повече ще значиш...

Не съм от жените, които
ще срещнеш навън в полунощ.
Не мигам с очи дяволито.
Сърце не разменям за грош.
Съвсем не залагам капани,
в които да хващам мъже.
В дванайсет са мъртво пияни.
Не казват на никоя ''не''.
В легло на такива обаче
не стъпвам дори и насън.
Не мога да бъда глупачка!
Добре де - понякога съм.
Но само когато обичам
(а всъщност обичах веднъж)...
Различна съм. Твърде различна
от всички представи на мъж,
извръщащ глава след девойки
със външност на поп-фолк звезди.
Не ставам за следваща бройка.
И нямам такива мечти!
И нямам десетки момчета
във списъка. (Боже, пази!)
Но имам в излишък небета.
И здрави криле - да летим!
И чест, и достойнство си имам.
Да, вярно е - скромен багаж.
Такава жена да обичаш,
обаче се иска кураж!

"А ти имал ли си такъв човек в живота си? Който да не се отказва от теб, дори когато вижда, че ти го правиш .. Да прави всичко за теб .. Човек, който да те обича и в най-лошите ти моменти .. Дори когато го отблъскваш, той да не си тръгва .. Да се бори за теб .. Ако го откриеш, не го губи! "

"Какво да ти кажа старче, имах я, но я оставих да си замине. Беше момиче, като пеперуда. Лицето и бяло, като кокиче, очите и черни, като маслини. Устните и алено червени. Косите и бяха с едни преливащи светло-кафяви тонове. Щом ги повееше вятъра, ставаха буйни и игриви. Щом се срещнехме, тя забравяше, че е момиче и се превръщаше в истинска жена С мимики, думи, действия. Целуваше страстно и болезнено, още усещам устните и по моите. Ставаше непокорна, буйна, готова да ми се отдаде. Но, аз нито веднъж, не можах да бъда неин, веднъж не можах да и кажа, че я обичам. Веднъж не можах да бъда искрен. Кажеше ли, че ме обича, аз обръщах глава и прехапвах устни до болка. Как да и кажа, че я обичам, като не спирах да потъпквам женската и чест, с жените, които я наранявах. Тя беше моя подарък от съдбата, но как се приема такъв подарък, за един нещастник. А сега старче, я наблюдавам от страни, а тя силна, горда, уравновесена, непоколебима. Мъже пред нея и след нея, но вече не може да се отдаде, както се отдаваше на мен. Силна изглежда отвън, но в душата страх, че отново ще бъде пречупена. Как да забрави милата, че сърцето и има рана, която за цял живот, ще стои не зарасната."


"И все пак, от време на време ще се сещаш за нея,вечер когато нещо ти тежи и искаш да и го разкажеш или сутрин - посягайки към телефона,но знаейки че вече нямаш дори моралното право да и се обадиш,и все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така просто за да помълчите."
Буковски

"САМО СИ ПРЕДСТАВИ, че тя не е твоя. Сутрините не се събуждаш ти до нея, сънената и муцуна целува не твоите устни..Приготвя кафе,не за теб и не бърза за среща с теб, не на теб разказва как е минал денят и.Не с теб споделя щастието си и проблемите. Не на теб пише смс-и..И нощем получава наслада не от твоето тяло.. И не само нощем... И не само от тялото... И тук..по врата целува, но не теб..Така както може да целува само тя.. Така както обичаше ти..Не с теб мечтае за бъдещето.. И не на теб се усмихва..И побесняла не бие твоите гърди..Не ти изтриваш тези наивни сълзи..Не твоите навици тя знае по-добре от своите..И ноктите и по гърба..но не по твоя..И нищо не можеш да върнеш вече.. Страшничко, а?

Дали наистина я обичаше или не, няма значение .. Вече е минало .. Но той никога не каза "съжалявам" .. Никога не каза "прости ми" .. Никога не успя да преодолее гордостта си .. Гордост, по-голяма от любов ..

Никога не съм мислила, че ще трябва да се разделя с любовта на живота си. Че ще намеря някого, когото да обичам с цялото си сърце. Че той ще ме обича също така, но няма да можем да сме заедно. Защото просто не ни е писано и съдбата ни разделя. Никога не съм подозирала, че може да боли толкова при раздяла с друго човешко същество. Сякаш оставам половината си сърце при него. Но съм спокойна, че ще ми го пази. Защото знам, че ме обича. Всичко дава за мен и това е една от причините за нашата раздяла. Мисли си, че това е по-добре за мен. Но също го боли.
Винаги съм смятала, че нищо не може да раздели такава любов. Но животът ми доказа обратното. Дори да има чувства, дори сърцата да се желаят...
Няма гаранция, че ще са заедно. И пътищата им понякога трябва да се разделят.
Аз вярвам, че обичат ли се двама души ще бъдат заедно в един момент. Може да не е сега, може да е в последният миг от живота им, но те ще бъдат едно. И въпреки болката, продължавам да го вярвам. Защото когато има истинска обич, раздялата е само временна пречка. И любовта им е въпрос на време.
Така трябва да бъде, иначе за какво живеем.
Сбогом, любов!
До следващият път, когато любовта ще събере съдбите ни...
Нищо не е свършило, докато не свърши.

Тя : Сега си свободен ..
Той : Не, сега съм самотен ..
Тя : Защо ?
Той : Защото никой няма нужда от вниманuето ми ..
Тя : Защо ме гледаш така ?
Той : Оглеждам се в очите ти ..
Тя : И какво виждаш в тях ?
Той : Виждам колко много си ме обичала и колко те е боляло ..
Тя : От кое разбра ?
Той : Гледаш с безразличието с което тогава аз те гледах, а сега аз те гледам така както ти ме погледна когато осъзна, че си ме загубила завинаги...

"В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без Любов, ще си отиде, както течащата вода си отива!" ;)

Ухае ми на щастие. Или пък беше парфюма ти... Откакто ти си причината за щастието ми забравих как да ги различавам, извинявай. Пак ми стана студено, ще ме гушнеш ли? За да ми ухае пак на щастие. Или на теб...

Ще разбереш, че ме е имало едва когато осъмнеш в поглед, който не е моя. Едва когато чуеш как ме няма. Никъде. Ни в дланите, ни в устните...ни в нищо. Не ме търси тогава. Не разпитвай. Не помниш ли...направи ме излишна. Къде съм ли? Не искай да узнаеш... Тъй както не поиска да остана. Ще разбереш, че си ме имал чак накрая. Когато разбереш, че мен ме няма.

Който се смее над белега, не познава какво е рана. - Уилям Шекспир

НЕ НАРАНЯВАЙ ЧОВЕКА,КОЙТО ТЕ ОБИЧА,ЗАРАДИ ТОЗИ КОЙТО ТЕ ПРИВЛИЧА!ВТОРОТО Е ВРЕМЕННО!

Върви напред И никога не спирай, дори сърцето да боли! Не се обръщай назад, недей се взира, дори сърцето да кърви! Върви напред И никога не се обръщай! И никога не съжалявай за отминалите дни! И знай, че тоз, които те обича, ще дойде сам при теб облян в
сълзи!

Попитали мъдреца: - Как да вляза в душата на любимия човек? - През рана - отвърнал той. - А, ако няма рана? - Направи я!~

Такъв е живота със сълзи на очи казал клоуна . . и си нарисувал усмивка :) ♥

Питали едно малко детенце, какво е това - ПРОШКА. То дало чудесен отговор - "Това е ароматът, който дава цветенцето, когато го тъпчат."

любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…


" - Досега лъгал ли съм ви?
- Най-добрите лъжци са тъкмо тези, които през повечето време говорят истината. "

Брандън Сандърсън
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Тя тихо го хвана за ръка...
"Обича ме" - помисли си той....
"Деееба таа поледица"- помисли си тя. :D
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Защо гледаме все към небето? – помисли си Данаил. – Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме…
„Мравки и богове“ – Стефан Цанев
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
И какво, дойде краят? Трябва ли да затворя вратата?
Не може ли да я оставя открехната?!
Трябва ли изведнъж това, което харесвах вчера, днес да мразя? Не мога.
Ще е лицемерно и подло.
Не споделяме вече едно, но може да споделяме две.
Ще я оставя открехната, съвсееем малко.
Не можеш да влезеш или аз да изляза,
но можем да надничаме.
Трябва ли днес вече да не те гледам, ако до вчера сме се гледали?
Аз не мога, ще надничам.
А ти? Ти можеш ли да не надничаш?
Ако можеш, може би вчера не си ме гледал!
~~~~~~~~~~~~~~
Искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти –
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни
Дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки…Затуй отсега нататък
Ще сме най-чужди в света
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "ОБИЧАМ" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени -

СЕГА е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни!"
Мадлен Алгафари"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добре облечена за излизане е жената едва тогава, когато нейният придружител би предпочел да си остане вкъщи с нея.
~~~~~~~~~~~~~~
Беше луда и единствена. Непоправима и равнодушна до безобразие. Със смях скриваше страха си, а с гордост - слабостта си. Беше от онези, които не остават. И при мен не остана, никога. А я обичах. И тя мен също. Всички знаеха това, освен ние с нея..." - Джордже Балашевич
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом

Не е въпрос в това да намериш някого, с когото няма да се караш, да те кара да се чувстваш тъжен или да те подлудява. Става въпрос за намирането на човек, който ще бъде до теб, ще ти бърше сълзите, ще те държи в ръцете си след поредния скандал. И най-важното от всичко - да бъде този, който никога няма да си отиде, без значение колко трудни стават нещата.


;) ;) ;)