Веднъж доведох приятелката си на гости в нас. В началото беше спокойно, обаче мама се ядоса на нещо за компютъра и след това започна на мен да ми се кара и след това ме пита "Защо ми вдигаш тон? Аз това ли съм заслужила? През всичките тези години в които те гледам заслужавам ли да ми вдигаш тон?". Накрая излязох, погледнах приятелката си и от тогава не влиза в нас, поне когато мама я няма.
Майка ми смята че каквото и да гледам все е глупост, има предвид анимето и ме кара да гледам Мечтатели за да разбера какво може да ми се случи. Имам много трудна майка, а много обичам да гледам аниме ;( .
На мене баща ми почти не ми обръща внимание, но мама е тази която ме проверява за всичко. Т.е. мама е тази която ме възпитава и ме проверява за оценки и най-много ми се кара и аз почти никога не я разбирам какво ми говори.
Това което казваш е много вярно, въпреки че аз не съм от популярните тийнейджъри и се радвам ако някой ми хареса някоя снимка, 1-2 лайка добре, ако са 100 ще имам чуството или наистина ме харесват или просто ми се подмазват за да им помогна с нещо.
Аз знам и друг начин как да се измъкнеме от час. Обадете се на ваш приятел, като смените името му с Мама, Тати или някой друг роднина. Ако сте при учител който ви позволява да излезете му се обадете в час и затворете, а той ще ви звънне и ето ви изв.
Ами веднъж в училище си счупих ръката и като се прибирам казвам на мама: "Мамо, не мога да пиша повече." А тя е със слушалки и е на компа и виждам че не ме чува. След малко вижда че нищо не правя. "Защо не учиш?". След това и разказах