vili1305
Нещо липсва на днешния ден. Нещо странно в душата ми липсва - нечий шепот и дъх съкровен, нечий смях като дъжд да ме плисне. Тази липса ухае на теб и нагарчат целувките-спомени. Съхнат мислите - розов букет. Часовете умират отронени. И се питам как стана
така - уж огрявам хиляда планети, а когато угасне една, сякаш цялата спирам да светя? Как го правиш? И аз ли така във гъргите ти бездна отварям или моят талант на жена мълчаливо по теб да изгарям пак играе етюда си "Скръб"?! Да. Да. Обещах да престана. Но е тежко, почти като смърт да си сам сред Вселена за двама.
Следвай
0
