на страданияобичам те,макар да си родила в ментъжен човек,крал на разрухата.Единствена моя,не съм забравилзелената ливада,малката люлка,в която ме приспиваше,въпреки че сърцето си пропих в кръчматати ма
Майко,не съм забравилкрайчеца на твоята забрадкапотопена в сълзи,нито твоя топъл,шарен килим,макар че се лутам като бездомникдълбоко съм свързан с къщния праг.Пр:Само теб не съм псувалв този жив.
