VBOX7

! Майната му на всичкото време, което съм те обичал ! Майната му на факта че ти дадох сърцето си на някой който го смачка и захвърли ! Майната им на лъжците ! Майната им на всички хора които си мислил някога за твои приятели ! Майната им на предателите ! Майната й на манипулацията ! Майната им на всички неща които направих за да бъда с теб ! Майната им на всички мразители ! Майната ви загубеняци, които се опитвате да бъдете нещо, което не сте само защото всички са такива....

Писна ми - да казвам че обичам живота, а да не е така.
Писна ми - да казвам, че живота е хубав, когато той ми отнема радостта.
Писна ми - да обичам, а в замяна да получавам само тъга, упреци и лъжи. Защо живота е толкова коварен? Защо когато обичам трябва да страдам? Защо всички е красиво, а решиш ли да го докоснеш виждаш че е изгнило. Не не мога така. Писна ми да се преструвам, че съм най-щастлива на света. Писна ми така да продължавам, искам само да обичам и да съм обичана. Ако ли не мисля, че не иска много, искам само да умра. Защото знам, че след смърта живота продължава, а там все някой ще ме обича и УВАЖАВА!!)

Когато земята се срива под краката ти, а ти насила се усмихваш...
Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата...
Когато за пореден път се жертваш за някого,
а сърцето ти го е страх дори да трепне,
защото това може да е последното му действие...
Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл да се събуждаш...
Когато предварително решаваш, че всичко е свършило,
защото сърцето ти не може да издържи бремето на надеждата...
Когато започнеш да гледаш на всяка физическа болка,
като лечебно изцеление на душевните...
Когато даже не ти се и плаче...
Когато остане да живее само тялото ти...
Тогава за пореден път решаваш, че смисълът на живота ти е да те боли
и започва да не ти пука има ли прераждане, важното е, че има смърт...