x_ultimate_x

Гордея се че съм българин защото:

1. Защото звездите са най-ярки над Пирин.
2. Защото небето се оглежда в езерата на Рила.
3. Защото Балканът пази спомена за Караджата.
4. Защото в Родопите ехти камбанен звън.
5.
Защото в Добруджа е побит мечът на Аспарух.
6. Защото опълченците все още бдят на Шипка.
7. Защото екът от Сливница се чува в Пирот.
8. Защото “Одрин падна”.
9. Защото над Дойран още се носи българското ура.
10. Защото Охридското езеро още пее за Биляна.
11. Защото, въпреки границите Вардар, Струма, Места и Марица се срещат в Бялото море.
12. Защото враговете на България още помнят удара “На нож”.
13. Защото нито едно българско бойно знаме, никога не попадна в плен.
14. Защото моят народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура.
15. Защото държавата ми отвоюва своята над 13 вековна история на Балканите.
16. Защото българите днес удивяват света със своите постижения, знания и успехи.
17. Защото българите са носител на цивилизационния импулс на Балканите.
18. Защото България е там, където има и един българин.
19. Защото България е моята Родина.
20. Затова живея и се боря за тази България, духовна обединителка на българския род, пазителка на хилядолетни традиция и култура..
Стига футболно и партийно деление! ВРЕМЕ Е ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ !


___

"Ако спечеля, печеля за цял народ-
ако изгубя, губя само мене си..."
Васил Левски





Новото гробище над Сливница


Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

до втората тръба.



Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума... Спете в мир.



Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.



Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.



Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.



И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.



Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов
1885


Инфо