VBOX7

– Интересно какво ли толкова спешно нещо има, че майка ти така ни извика?
Зина – Не знам, но съобщението дойде късно, ще го мислим утре.
Габи – Зина, не съжаляваш, че върнахме и майка ти към живота нали?
Зина – Разбира се, че не. Тя беше убита преди времето й, трябваше да я върнем. Можеше да има редица последствия, знаеш го Габриел.
Габи – Да права си Зина, просто много неща се случиха и се замислих.
Зина – Не тревожи хубавата си главица с това, сега, заспивай.
Габи – Добре, лека нощ Зина.
Зина – Лека и на теб Габриел.

На другата сутрин...
Зина се събужда, но отваряйки очи, тя вижда нещо неочаквано.
- О богове! - възкликнала Зина.
- Но какво...по дя... – възкликва отново тя оглеждайки се наоколо.
- Габриел събуди се!
- Какво, какво? – пита още сънена Габриел.
- Огледай се ! – продължава Зина, ококорила очи.
И какво да видят, пред техния смаян поглед се открила гледката на съвсем непознато място, обгърнато в мъгла с доста странен тъмносин цвят...
- Зина къде, сме?
- Това е добър въпрос Габриел. Хайде да се огледаме наоколо. – казала Зина и двете с Габриел се изправили, разглеждайки обстановката.
- Мислиш, че някой ни е преместил Зина? – попитала Габриел, още опитвайки се да се ориентира в мъглата.
- Не знам, но каквото и да ни се е случило, смятам да разбера. – отвърнала Зина и двете решили да поемат на някъде в неизвестното.
На където и да им видят очите всичко било мътно и неясно, те само може ли да разпознаят бяла пътека, по която поели несъзнателно в търсене на още незнаен отговор.
- Габриел, внимавай къде стъпваш все още не знаем с какво си имаме работа. – препоръчала Зина вървейки пред Габриел.
Изведнъж, шум! Лъвски рев раздирал пространството!
- Габриел, стой зад мен! – Извикала Зина.
Лъвския рев се носел и сякаш вече чували тежкото стъпване на лапите.
- О не Зина, Зина! Нещо ме тегли Зина! Зина, помощ! – викала Габриел, докато непозната сила я сграбчила за крака теглейки на вътре в тъмните дебри около бялата пътека.
- Габриел, дръж се! – отвърнала Зина и се спуснала за ръката на Габриел, но тя просто се изтръгнала от ръцете на Зина и изчезнала в непрогледната тъма. А лъвския рев се чувал все повече и все по-силно. Зина изпаднала в объркване, опитала се да се протегне в мъглата но, колкото и да се опитвала да влезе навътре, непрекъснато се връщала на бялата пътека.
- Габриел, къде си Габриел!!! И в този миг срещу нея се изправил, огромно, 2 метра високо, страшно мускулесто същество с глава на лъв. Зина го изгледала от горе до долу.
О, но това беше човек с глава на лъв, помислила си Зина.
Тя никога не беше виждала подобно нещо.
- Ти трябва да си Зина. – проговорило съществото.
- Къде е Габриел! – Зина била така притеснена за Габриел, че даже уникалния вид на съществото не я впечатлявал на фона на мистериозното изчезване на най-добрата й приятелка.
- Зина! Ясно е твоето притеснение. Успокой се за момент и нещата може би ще ти се изяснят.
Зина го гледала изпитващо, но тъй като нямала много опции в момента, осъзнала, че е най-добре да го изслуша.
- Позволи ми да ти се представя. Аз съм Египт. Древно същество, било на земята още преди зората на висшата цивилизация на Атлантида. – Зина го гледала с учудване, мислейки си, дали наистина е на нейна страна.
- Но, нямаме, много време, трябва да ми се довериш, да тръгваме! - Възкликнал Египт.
- Просто кажи, ако знаеш нещо за приятелката ми. – настояла Зина.
- Именно за това трябва да тръгнем веднага. – поклатил глава Египт.
- Тук е като омагьосан кръг, на къде ще ме водиш? – недоверчиво попитала Зина.
- Само виж. – казало съществото и надало силен лъвски рев, а в този момент тъмата на пред се разпръснала и пред тях се открила гъста гора от синьо кристални дървета. Зина гледала все още с недоверие, но била готова да се впусне в неизвестното зареди Габриел.
- Това, е то Зина. На края на кристалната гора е нашата цел. Трябва да стигнем там, час по-скоро.
- А какво има там...? – Попитала Зина.
- Моята крепост. – отговорил Египт.

*

А междувременно, някъде зад мъглите и сенките, съвсем сама Габриел, се свести осъзнавайки, че се намира сред купища злато и скъпоценности.
- И сега ако някой ми каже, къде се намирам. – неспокойно се озъртала Габриел.
- Зина! Зина тук ли си! – извикала отчаяно тя.
Решила да се поразходи. Наоколо ималото тонове злато и всичко блестяло като слънце. Внезапно се чул глас.
- Земно дете, какво правиш толкова далеч от дома? – попитал гласът. Габриел, го разпознала като женски глас.
- И аз това се питам, коя си ти, къде съм? – попитала Габриел, озъртайки се да види лице.
- Аз съм Халеопа, богинята на златото. И това е моята обител. Но очевидно, някой те е довел тук, а знам, че това не съм аз. – отговорила богинята.
- Но тогава, как...? – казала Габриел, а нейната душа се изпълвала с все по-голямо объркване.
- Не бой се дете на земята. Аз няма да ти сторя зло. Но за нещастие, не мога да ти помогна да си отидеш у дома или да излезеш оттук.
- Но нали си богиня. Аз не те познавам, нито съм чувала за теб, но не изглеждаш зла, защо не искаш да ми помогнеш? – с право попитала Габриел.
- Не зависи от мен. Аз също съм затворница тук и то в собствения си дом. Не съм излизала наяве от хилядолетия. – отвърнала Халеопа.
- Чудесно, значи и двете сме затворници, но кажи ми кой би постъпил така с теб?
- Арес. – отговорила богинята.
- Арес ли?! – възкликнала Габриел.
- Да, той и Хера ме плениха, хилядолетия назад и сега ме принуждават да създавам злато в земните скали. Хората да го откриват, от това да стават алчни и безскрупулни, а от всичко това печелят Хера и Арес.
- Освен, че Хера вече я няма. Но и ти си богиня, защо просто не се опълчиш? – учудила се Габриел.
- Иска ми се, но Арес държи синът ми, Прометей.
- Мислех че Прометей е нечий друг син. Как така? – попитала Габриел.
- О земно дете, доста неща бяха скрити от човешката история. Като седя тук видях доста, макари затворена, аз виждам чрез своите сили, какво става по земята. Арес и Хера, измениха части от историята. Те криеха моето съществуване и едно от нещата, беше точно това да скрият и истинския произход на синът ми. Той е полубог, полу-титан. Затова можа да даде толкова дарове на човечеството. Но нека ти се явя дете. – казала Халеопа и в мигом се показала пред Габриел. Стройна и красива жена със златни коси, пронизващи зелени очи, като изумруди и изтъкана рокля от бяло злато и диаманти за украшения...
Габриел ахнала и останала в захлас.
- Боже мой, ти може би си най-красивата от всичките богини. удивила се Габриел. Но...- замислила се тя. Защо да не ми помогнеш да се измъкна оттук? Имам приятелка, която сигурно страшно много се притеснява за мен. Дори не знаем защо сме тук и какво ни се е случило. – погледнала Габриел с надежда в очите.
- Хммм...как ти е името...Габриел ли? – попитала богинята опитвайки са да разбере името й, чрез своите сили.
- Да. – отвърнала Габриел.
- Габриел, явно не си случайно тук. Но нещата далеч не са толкова прости. Арес не само държи синът ми, но тук е като моята златна клетка. Арес и Хера обединиха силите си, преди толкова неони от време и ме хванаха неподготвена. Създадоха този затвор така че да си остана тук завинаги. Няма как да избягаме, до колкото аз знам.
- Но как тогава ще се измъкна? Зина сигурно ме търси, само се надявам, тя да е в по-добро положение от моето. - казала Габриел.
- Зина ли каза...любимката на Арес? – възкликнала Халеопа?
- Да, чувала ли за Принцесата Войн? – попитала Габриел.
- Не само съм чувала...Габриел, вече всичко е ясно! – възкликнала богинята.

*

А някъде далече от Габриел, Зина и Египт прекосяваха кристалната гора и вече в далечината, се виждаше огромната крепост на съществото.
- Египт , почти стигнахме, а още не си ми казал всичко. Не съм особено доверчива и няма сега да започна, затова разкажи ми всичко. – казала Зина.
- Зина, дължа ти обяснение, така е. Тук съм от както гръцките богове завзеха Земята от Титаните. Те ме затвориха тук в това далечно пространство...
- Нима си толкова стар?! – попита Зина сериозно.
- Много повече даже от колкото си мислиш. Аз бях един от първите създатели на Земята, всеки дал от нещо от себе си за да се сътвори планетата и да се изгради като проект. Трябваше да си заминем и да оставим някой начело. Но след като създадохме гръцките богове, те станаха алчни и жадни за власт...историята наистина е дълга, но нека просто да кажем, че след като затвориха и унищожиха титаните, те устроиха капан за двамата от боговете създатели. Така те притежават неугасващ източник на сила, а ние сме затворени в това...пространство.
- Значи има още един като теб? – попитала Зина отново, а вече пред тях все повече се откриваше двореца.
- Да и нека да се надяваме приятелката ти да е при нея. Там поне ще е в безопасност. - отвърнал Египт
- Нея? Жена?
- Да, името й е Халеопа, богинята на златото. Но тя е затворена в друго пространство тук. Където Арес и Хера я държат със специална сила, създадена и от двамата.
- Но Хера вече я няма, Зевс я унищожи, а Херкулес уби Зевс, с каква сила тогава Арес поддържа това място ? – замислила се Зина.
- Не, Зина, може и да сме затворени, но виждаме всичко. Арес успя да събере силата на боговете, които ти уби Зина и сега той е достатъчно силен, да държи всички ни тук затворени.
- Не мога да повярвам, че след всичкото това време, Арес е кроял дори по-големи планове. Той пред нищо не се спира, но това е прекалено дори и за него! – ядосала се Зина.
- Сега важното е да разберем, защо Арес те е довел тук.
Този път неговите планове избягаха от полезрението ми, явно иска да покрие следите си. – казал богът.
- Добре замъка е точно отпред вече. Как ще разберем къде е Габриел? – попитала Зина.
- Вътре имам необходимото. Насам Зина. – отвърнал Египт. И двамата влезнали отвъд портите на крепостта. А тя била огромна и по-висока от всичко, което Зина беше виждала досега. Двамата се озовали в огромно фоайе с мраморен под и голямо стълбище.
Зина се оглеждала на всички страни.
Не се тревожи Зина. Извън крепостна силата ми е доста ограничена и не мога да се пренасям в пространството, но когато ме затвориха в това измерение, аз успях да построя в мигом тази крепост, за да задържа силата си на едно място, така че тук аз мога всичко, но за съжаление, не и да влияя на нещата извън крепостта.
- И аз това щях да те питам. А и досега не бях попадала в подобна ситуация. – казала Зина.
- Хайде Зина хвани ръката ми. – казал Египт и хващайки се за неговата ръка, двамата се пренесли на горен етаж където се намирала зала с огромна огледало в средата.
- А сега да разберем къде е приятелката ти. – посочил богът. Зина се приближила погледнала огледалото и се обърнала към Египт.
- На какво си бог Египт? – гледала го стремглаво Зина.
- Не ми ли вярваш Зина? – попитал Египт.
- Не мисля, че идването ни дотук беше прекалено лесно.
Кой си ти всъщност? – измервала го Зина с поглед.
- Колкото повече време се бавим Зина, толкова повече намаляват шансовете на Габриел! – отвърнал Египт.
- Нали каза, че е ако е при богинята на златото ще е в безопасност. Как тогава сега твърдиш, че й свършва времето?! – извадила чакрама си Зина.
- Зина! Не прави нещо за което ще съжаляваш! – казал Египт, отдръпвайки се назад.
- Не, не мисля че ти ще съжаляваш. Казвай кой си! – казала Зина замахвайки с чакрама си. – О, май те е страх а, нали си бог какво може да ти направи чакрама ми. – продължила да се приближава Зина, а богът отстъпвал назад все повече.
- Зина чуй ме, заслепена си от липсата на Габриел, тук сме сами в това измерение, няма за какво да се съмняваш в мен. Виж...трябва да скочиш в огледалото, това е единствения начин да се озовеш при Габриел, където и да е тя.
- Но, ако си наистина бог, тогава от какво се притесняваш?- попитала Зина и хвърлила светкавично чакрама си право към врата на Египт, който си личал къде е въпреки гъста грива на лъвската му глава. Секундата сякаш се сцепила на две, както и главата на Египт, като се отделила от тялото му, а от раменете му блеснала светлина. Зина се вгледала в дълбочина и пред очите й започнал да се разкрива образ, който за нейно учудване и бил до болка познат.
- Арес!!!!!!! – намръщила се Зина. Трябваше да се досетя че си ти, мръсник!
- Ей Зина, чакай, чакай. Да чудех се, кога ще се досетиш, че съм аз. Но искаш да разбереш все пак къде е Габриел, нали? Ха ха-ха-ха – захилил се самодоволно Арес.
- А-а-а-а-а-а! Ай-ай-ай-ай-ай! – надала Зина бойния си вик и се втурнала към Арес със светкавична скорост, размахвайки меча си.
Арес го хванал за острието и замахнал с ръката, тя се навела да избегне удара и завъртайки се го ударила с другата си ръка. В този момент, Арес я сграбчил за врата и я вдигнал високо, а Зина го изгледала и се освободила с едно движение. Битката продължила, Зина забила в Арес меча си, но той просто минал през него без резултат. Богът на войната замахнал и излъчил енергийно кълбо с което запратил Зина до другия край на залата, но не успял да я вкара през огледалото. Зина се изправила и със салто се прехвърлила отново пред Арес, тогава той я сграбчил и с двете ръце и я тръшнал на пода.
- Сега къде ще бягаш, а Зина?! – попитал Арес.

*

А междувременно Габриел и Халеопа говорили за Зина.
Богинята се досетила за плана на Арес и разказала на Габриел, какво смята че е.
- От както Зина е на вашата Земя, Арес се е опитал много пъти да я примами към себе си. Ти знаеш това по-добре от всекиго Габриел. Но сега той е по-близо от всякога. Досега Арес се е опитвал така да извърти събитията, че Зина да се присъедини към него по убеждения, но сега а и след като Зина загина, а ти я върна от ново към живота Габриел, Арес не иска да я загуби отново. Той е решен да я направи безсмъртната и покорна на неговите убеждения. И ще успее, ако я накара да мине през огледалото на Зевс.
- Огледалото на Зевс ли? – попитала Габриел.
- Да, било е създадено от Зевс много отдавна. Чрез него Зина ще стане богинята на войната и двамата с Арес ще са завинаги заедно. Нищо няма да може да ги спре Габриел. Трябва да действаме бързо. – казала богинята и бързо тръгнала към централното място на залата, а Габриел я последвала с бърза крачка.
- Но нали нямаше как да се измъкнем оттук?- попитала Габриел.
- Да, но ако съм права, те са тук в момента. Просто са в друго измерение на същото място, точно където сме и ние. – казала Халеопа и двете с Габриел се озовали пред огромното огледало на Зевс.
- О богове, то е като портал! – възкликнала Габриел пред гледката на внушителното огледало.
- Да, само смъртен може да премине през огледалото на Зевс Габриел, побързай иначе може завинаги да изгубиш Зина, която познаваш. А повярвай, премине ли през огледалото, няма връщане. Дори и от смъртта ти успя да я върнеш, но не е и то това. – предупредила богинята.
- Но какво ще се случи с мен ако премина? – попитала Габриел.
- Огледалото има действие само ако е в другото измерение, оттук действа само като портал. Довери ми се Габриел, иначе Зина никога няма да е същата, побързай! – викнала Халеопа.
- Габриел знаела, че нищо не е сигурно и че може би не трябва да се доверява на богинята, но била готова на всичко за Зина, а не можела да рискува, ако всичко което Халеопа й казвала е истина. Габриел не погледнала назад и за секунда потънала в дебрите на огледалото.

*

А от другата страна, Зина и Арес се борили стремглаво.
Принцесата войн успяла да изхвърли Арес назад, както я бил затиснал към пода. Тогава Арес се ядосал и я вдигнал във въздуха чрез силите си.
- Е сега вече Зина ще си моя, искаш или не! - казал Арес и хвърлил Зина право към огледалото. В този миг Габриел изскочила от него и незнайно как успяла да улови Зина във въздуха. Двете стъпили на земята, а Арес се стъписал.
- Ах, значи Халеопа се е досетила! – ядосал се Арес.
- Край на твоите игри! – извикала Зина и с чакрама разбила огледалото на парчета. В този момент, измерението започнало да се разпада, а пред очите им се появила Халеопа реейки се във въздуха.
- Свободна съм, най-накрая след толкова хилядолетия.
Сияела богинята.
- Къде ще отидеш сега? – попитала Габриел.
Отивам да взема синът си. Най-после ще сме отново заедно. Благодаря и на двете ви. – казала Халеопа и изчезнала последвана от силна светлина.
Светът се разпадал все повече, а Арес казал:
- Това беше Зина, последният ми опит, повече няма да се опитвам. По всички личи че не е писано да си моя.
На добър час Зина, и помни, че ти за мен винаги ще си най-добрата. – и Арес изчезнал сякаш никога не е бил там. Мястото се тресяло и отвсякъде се прокрадвала силна светлина, а мъглата се появила сякаш от нищото и ги обгърнало напълно. Още един миг от време и Зина и Габриел, се озовали отново на същото място от където бяха отвлечени, но вече денят светел със своето слънце.
- Габриел добре ли си? – попитала Зина.
- Да, нищо ми няма, бях в безопасност там, ще ти разказвам. Мислиш, че Арес казва истината? – попитала Габриел.
- При него никога не се знае. Нека поне да се надяваме да ни остави намира за колкото се може по-дълго. – усмихнала се Зина.
- Да ще си мечтаем. – отвърнала й с усмивка Габриел.
- Хайде Габриел, трябва да стигнем до майка ми, а нали знаеш как обича да закъсняваме. – казала Зина.
- Да, не бих ме искали това. – отвърнала Габриел.
Зина взела поводите на Арго и двете потеглили по пътя за Амфиполис.

Зина - Какво ще кажеш да си вземем нещо за хапване по пътя?
Габи- Само ако ти го уловиш.
Засмели се двете и продължили по пътя на следващото си приключение...