xtreemxx
Има любов,която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб
Има любов,която връхлита ненадейно,разбива всичко и си отива.
Има любов,която чакаш много дълго,а тя НИКОГА не идва.
Но има и такава любов,която
Има любов,която връхлита ненадейно,разбива всичко и си отива.
Има любов,която чакаш много дълго,а тя НИКОГА не идва.
Но има и такава любов,която
идва за да остане едновремено и в миналото
и в бъдещето.За нея си струва всяка възможна и невъзможна цена.
Дори и ако тази любов опустуши сърцата завинаги.
По какво ще я познаете ли?По особения блясък в очите!
Обичането е като дишането.Още с раждането го умеем.
Толкова лесно е да се освободиш от нечие присъствие, но как да се освободиш
от отсъствието на някой,който още обичаш?То е като болка,с която толкова си свикнал,
че ужасно боли от това,че я НЯМА.
Сега се срещнахме,така е трябвало...
В любовта са нужни много стъпки до върха и само една до дъното..
Някой хора преминават набързо през живота,други се спират за миг и оставят
диря в сърцата ни.А после,после никога не можем да бъдем същите.
Понякога незнаем че е любов,докато не заболи,а заболи ли,вече е късно.
Казват,че любовта не е да намериш някой с който да живееш,а някой
без когото не можеш да живееш.
Вярвам в забранената любов.Тя няма време за нищо на дребно
Това което казваме,не наранява толкова,колкото това което премълчаваме.
Премълчаната истина,че любовта си отива,че света вече не е за двама,че леглото
вече е тясно от легналото по между ни отчуждение се усеша във всеки поглед,
във всеки опит за нежност,най-вече в целувките.Любовта когато се сбогува
НАЙ-СИЛНО ЦЕЛУВА.
Да обичаш малко,няма смисъл.Да обичаш много,има ли кого?
Понякога само посрещаш - изпращаш,посрещаш - изпращаш,като в чакалнята на гара,
в която идват само чужди влакове...
и в бъдещето.За нея си струва всяка възможна и невъзможна цена.
Дори и ако тази любов опустуши сърцата завинаги.
По какво ще я познаете ли?По особения блясък в очите!
Обичането е като дишането.Още с раждането го умеем.
Толкова лесно е да се освободиш от нечие присъствие, но как да се освободиш
от отсъствието на някой,който още обичаш?То е като болка,с която толкова си свикнал,
че ужасно боли от това,че я НЯМА.
Сега се срещнахме,така е трябвало...
В любовта са нужни много стъпки до върха и само една до дъното..
Някой хора преминават набързо през живота,други се спират за миг и оставят
диря в сърцата ни.А после,после никога не можем да бъдем същите.
Понякога незнаем че е любов,докато не заболи,а заболи ли,вече е късно.
Казват,че любовта не е да намериш някой с който да живееш,а някой
без когото не можеш да живееш.
Вярвам в забранената любов.Тя няма време за нищо на дребно
Това което казваме,не наранява толкова,колкото това което премълчаваме.
Премълчаната истина,че любовта си отива,че света вече не е за двама,че леглото
вече е тясно от легналото по между ни отчуждение се усеша във всеки поглед,
във всеки опит за нежност,най-вече в целувките.Любовта когато се сбогува
НАЙ-СИЛНО ЦЕЛУВА.
Да обичаш малко,няма смисъл.Да обичаш много,има ли кого?
Понякога само посрещаш - изпращаш,посрещаш - изпращаш,като в чакалнята на гара,
в която идват само чужди влакове...
Следвай
3
Потребителят все още няма качено съдържание.