ychenichka_

Един човек посадил роза.

Той искал тя да израстне красива,затова я поливал често и се грижел добре за нея.Един ден,точно преди да разцъфне,той решил да й се полюбува отблизо и започнал да я разучава внимателно. Видял пъпката,която скоро
щяла да разцъфне в красиво цвете и усмивка се появила на лицето му.Очаквал този момент с нетърпение.След това забелязал и тръните по стъблото на цветето.Помислил си:"Как е възможно такова красиво цвете да е обградено с толкова много остри тръни?"Натъжен от тази мисъл,той забравил да полива цветето и точно преди от мъничката пъпка да се яви прекрасна роза...тя увяхнала.Същото е и с много хора.Във всяка една душа се крие роза.Божествените качества,засадени в нас при раждането ни,растът обградени с тръните на нашите недостатъци.Много от нас поглеждат към себе си и виждат единствено бодлите.Отчайват се,мислят си,че нищо хубаво не може да им се случи... :)
Инфо