А всичките ми дни провисват...
като дъжда са.
Не виждат светлина и смисъл.
Разбираш ли – висят.
И нито тъмно е, ни светло.
Не топлят никой тези мисли.
Животът си тече...
Безмилостно.
Земята ми гори.
Когато затреперят сетивата ми,кръстосани от гладни римии светнат във зелено магистралитекъм най-възторжените стихове,тогава зная, че в очите минай-хубавата утрин е изгряла,а споменът е плод от истини.
