Емилиян Станев - « Антихрист», радиотеатър

«Антихрист»
по Емилиян Станев;
Използвани са и «Беседа провтив богомилите» на Презвитер Козма, както и Апокрифни старобългарски текстове.

В главните роли: Васил Дуев(Еньо; Теофил монах) и Елена Нацариду(Арма); участват още: Марин Янев(Патриарх Евтимий), Борис Луканов(отец Лука), Валентин Ганев(Шеремет бег), Велислав Павлов(отец Лаврентий), Елена Кабасакалова,Весела Петрова, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Веселин Петров, Кремена Иванова, Даниел Пеев, Августина-Калина Петрова и Анастасия Събева.

режисьор: Анастасия Събева; композитор: Асен Аврамов; редактор: Даниела Манолова; звукорежисура, саунд дизайн и синхронни зв. ефекти: Живко Марев и Калин Николов; звукови ефекти: Силвия Гочева; Част от хоровите изпълнения са осъществени в радио Пловдив.

Из сайта на БНР
+++
В центъра на тази многопластова конструкция стои един мотив, както на ниво сюжет, така и на ниво партитура. Това е Мотивът за Сионските песни, които ангелите пеели, а после били забравени, и оттук нататък всичко онова, което наричаме божествена искра, артистичен порив, изкуство, е опитът те да бъдат отново намерени, припомнени. Край реките на Вавилония стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Окачихме арфите си на върбите в тази земя, защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: «Пейте ни от сионските песни!»
Радиомистерията проследява сюжет от трагичната историческа епоха на цар Иван Александър и турското нашествие на Балканите през 14 век. Тя използва и допълнителни апокрифни и поучителни текстове. Радиотеатърът тръгва от повестта на Емилиян Станев, публикувана през 1970 г., използва творческите решения на театралния спектакъл «Антихрист» на Пловдивския театър и доразвива сценичния вариант в посока към аудио драматургия.
+++

На обложката, кадър от спектакъла на Драматичен театър-Пловдив, постановка на Анастасия Събева.

Из романа (повестта) Антихрист на Емилиян Станев:

...
Натрупа мъдрост и се озова в ада, защото казано е — когато постигнеш света, ще наследиш и ада...

...
...
...
... Видях черни очи, тъмни, кадифени, сладки като сливи, в тях страст затаена и тъга утаена, а те — продълговати кладенци на непозната душа, що ме погледна извътре, и моята сякаш простена от тях, дъхът ми секна и, сърцето се разтупа от радостна мъка и страх. Наведох глава, загубих сили и свяст. ...

...
Когато увлечените от Сатаната ангели се разкаяли и запели песните, които пеели в горния свят на небесния отец, Сатаната ги попитал: «Още ли помните песните сионски?» И като му отговорили, че ги помнят, рекъл им: „Аз ще ви поселя в земята на забвението, дето ще забравите това, което сте говорили и обладавали в Сион.“ Тогава им направил тела от земна плът. Но не вярвам, братя, че ангелите са забравили сионските песни, защото във всяка душа е останал смътен споменът за тях, та подтиква човека към изкуства и художество и го кара да ги пее и насън, и наяве. Благодатта, що жадувах, беше сионска и със сионските песни съчинителствувах, когато мисълта се съприкосновяваше с Христа, с небето и с любовта.
...
...както елен тъгува над пресъхнал извор в жарък ден. И като лежах и оковите студенееха по снагата ми, в просъница и унес слушах въздишки и бълнувания, някой ми заговори, както преди, когато заспивах върху пода на манастирската килия. «Ти си бога, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладостното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си — никой не иска нещо, което не му е нужно!… Седни на твой престол, увенчай се със своя слава!… Алилуя, вярвай и слави само твоя бог без име и без черква. Забрави ли, че той ти донасяше най-чистите радости, когато ти не беше станал Искариот, и ти откриваше сладките тайни? Ти го смяташе общ за всички, но той е само твой, понеже всеки го вижда според себеустроението си… Нали заради него напусна родители и покри лицето си с черния параман? И за кого, ако не за него, съчинителствува да възпееш творенията му? Той е във всички времена, макар да носи имена на много богове…» Такива горди мисли ми се внушаваха и си рекох: «Това е гласът на заключената истина, която охулвах! Величественият порядък на мирозданието пак ме осени. Ето човешката участ на тая земя! И колкото радостна, толкова и страшна е тя. Тук са изворите на вярата, красотата, художествата и боговете — венците, с които човекът се е окичил и отделил от тварите. Само чистотата на духа съзира целеустроението на света зад противоречията.»...
+++