VBOX7

жал,няма милост ,няма кой да каже sorry.
Очите му посивяват,животът моментално става есен,как неусетно се променя
той не е чудесен,не е бил и никога няма да бъде лесен
и вълкът от тъжен плавно става бесен.
Неговият вой са листата на гората е песен,
а всеки негов ден с болка и тъга е смесен.
Вълчицата я няма,тя е вече при друг,
а на нейно място трайно самотата остава тук,
сърцето бие бавно,
очите гледат жадно,
а времето вместо да лекува прави гадно