kiss_la
Камбана бие,на скалата сам вълк вие,
лунна светлина,няма кой сълзите да изтрие,
той сам гони
между счупените паднали клони
опашките на вятъра,които никой не може да догони,
като дете плачещо за пони,
за него няма
лунна светлина,няма кой сълзите да изтрие,
той сам гони
между счупените паднали клони
опашките на вятъра,които никой не може да догони,
като дете плачещо за пони,
за него няма
жал,няма милост ,няма кой да каже sorry.
Очите му посивяват,животът моментално става есен,как неусетно се променя
той не е чудесен,не е бил и никога няма да бъде лесен
и вълкът от тъжен плавно става бесен.
Неговият вой са листата на гората е песен,
а всеки негов ден с болка и тъга е смесен.
Вълчицата я няма,тя е вече при друг,
а на нейно място трайно самотата остава тук,
сърцето бие бавно,
очите гледат жадно,
а времето вместо да лекува прави гадно
Очите му посивяват,животът моментално става есен,как неусетно се променя
той не е чудесен,не е бил и никога няма да бъде лесен
и вълкът от тъжен плавно става бесен.
Неговият вой са листата на гората е песен,
а всеки негов ден с болка и тъга е смесен.
Вълчицата я няма,тя е вече при друг,
а на нейно място трайно самотата остава тук,
сърцето бие бавно,
очите гледат жадно,
а времето вместо да лекува прави гадно
Следвай
0
